Patrizzia (Надежда Ангелова)
2250 18478
7.04.2020 г., 21:38 ч.

Напук на всичко идва пролетта 

  Поезия » Друга
351 3 8

Полепна по клепачите нега,
небето нощна шапка си нахлупи,
за звезден грош и мъничко тъга,
дано успее сън да ми откупи.

 

А совата внезапно оглупя,
че глупавите си живеят лесно.
Да можех да забравя, да заспя,
пророчество в съня ми да проблесне.

 

В леглото ми - коприва и бодли,
пред него лепне кукувича прежда.
И дните ми - превърнати в петли,
посрещат слънце, с песен и надежда.

 

И вечно недоспалите очи,
в зениците им пролетта се скита,
че совата не може да мълчи,
сънят плете, безсъние разплита.

 

Конецът се навива до безкрай,
на края му - усмихнато хвърчило.
И люлякова прказка през май,
Луна събрала звездното люпило.

 

Денят дочаквам, мъничко дете,
глухарчета в косите, жълта свила.
Посята в мрака, радостта расте.
Нечакана, недрага и немила.

 

Присядам там, до външната врата,
усмихва ми се котката - насила.
Напук на всичко идва пролетта,
безкраен свят в юмручето си свила.

 

 

 

 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??