Напук на всичко идва пролетта
Полепна по клепачите нега,
небето нощна шапка си нахлупи,
за звезден грош и мъничко тъга,
дано успее сън да ми откупи.
А совата внезапно оглупя,
че глупавите си живеят лесно.
Да можех да забравя, да заспя,
пророчество в съня ми да проблесне.
В леглото ми - коприва и бодли,
пред него лепне кукувича прежда.
И дните ми - превърнати в петли,
посрещат слънце, с песен и надежда.
И вечно недоспалите очи,
в зениците им пролетта се скита,
че совата не може да мълчи,
сънят плете, безсъние разплита.
Конецът се навива до безкрай,
на края му - усмихнато хвърчило.
И люлякова прказка през май,
Луна събрала звездното люпило.
Денят дочаквам, мъничко дете,
глухарчета в косите, жълта свила.
Посята в мрака, радостта расте.
Нечакана, недрага и немила.
Присядам там, до външната врата,
усмихва ми се котката - насила.
Напук на всичко идва пролетта,
безкраен свят в юмручето си свила.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
