Напукано сърце
Напукано сърце
Ех, сърце мое, моторче любимо,
свързано с душата неделимо.
Ти толкова пъти бе разбито,
от жените в живота ми който
вземаха от теб без да дават,
искаха всичко да притежават!
Лъжеха те, че мен и теб обичат,
уж добри и честни, те в любов се вричат.
А ти вярваше им безусловно
не слушаше ума, реагираше импулсивно.
А не трябваше да бъдеш толкова наивно!
Ранявано, разбивано многократно,
така ще бъде и занапред вероятно.
Напукано си от ударите по теб преди,
но туптиш, работиш неуморно винаги!
А болката от ляво си остава,
жена идва, ранява те и си заминава!
Всеки път очакваш да срещнеш любовта,
не слушаш разума и чувствата, всякога.
И вярваш че ще срещнеш друго като тебе!
Чакаш го, чувстваш го. Ще го срещнеш
един слънчев ден под синьото небе!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Миленов Всички права запазени
