Напукано сърце
Напукано сърце
Ех, сърце мое, моторче любимо,
свързано с душата неделимо.
Ти толкова пъти бе разбито,
от жените в живота ми който
вземаха от теб без да дават,
искаха всичко да притежават!
Лъжеха те, че мен и теб обичат,
уж добри и честни, те в любов се вричат.
А ти вярваше им безусловно
не слушаше ума, реагираше импулсивно.
А не трябваше да бъдеш толкова наивно!
Ранявано, разбивано многократно,
така ще бъде и занапред вероятно.
Напукано си от ударите по теб преди,
но туптиш, работиш неуморно винаги!
А болката от ляво си остава,
жена идва, ранява те и си заминава!
Всеки път очакваш да срещнеш любовта,
не слушаш разума и чувствата, всякога.
И вярваш че ще срещнеш друго като тебе!
Чакаш го, чувстваш го. Ще го срещнеш
един слънчев ден под синьото небе!
© Валентин Миленов All rights reserved.
