Напуснете ме, спомени мои,
не обръщайте поглед назад,
оставете ме в мойте покои,
тайно скрита от вашия ад.
Напуснете ме, всичко вземете -
гордостта, глупостта и страхът
и далече от мене се спрете,
за да дойде отново смехът.
За да мога със мисъл пречистена
да поема по пътя си нов,
там, където очаква ме истина,
много вяра, надежди, любов.
© Дорика Цачева Всички права запазени