Напуснете ме, спомени
Напуснете ме, спомени мои,
не обръщайте поглед назад,
оставете ме в мойте покои,
тайно скрита от вашия ад.
Напуснете ме, всичко вземете -
гордостта, глупостта и страхът
и далече от мене се спрете,
за да дойде отново смехът.
За да мога със мисъл пречистена
да поема по пътя си нов,
там, където очаква ме истина,
много вяра, надежди, любов.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дорика Цачева Всички права запазени
