Sep 7, 2005, 11:54 PM

Напуснете ме, спомени 

  Poetry » Phylosophy
1255 0 2

Напуснете ме, спомени мои,
не обръщайте поглед назад,
оставете ме в мойте покои,
тайно скрита от вашия ад.

Напуснете ме, всичко вземете -
гордостта, глупостта и страхът
и далече от мене се спрете,
за да дойде отново смехът.

За да мога със мисъл пречистена
да поема по пътя си нов,
там, където очаква ме истина,
много вяра, надежди, любов.

© Дорика Цачева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • С "много вяра, надежда, любов" съм към теб! И съм с теб и в спомените и в смехът! Много силно стихотворение!
  • "Напуснете ме, всичко вземете -
    гордостта, глупостта и страхът".
    Страхотно!

Random works
: ??:??