Напуснете ме, спомени мои,
не обръщайте поглед назад,
оставете ме в мойте покои,
тайно скрита от вашия ад.
Напуснете ме, всичко вземете -
гордостта, глупостта и страхът
и далече от мене се спрете,
за да дойде отново смехът.
За да мога със мисъл пречистена
да поема по пътя си нов,
там, където очаква ме истина,
много вяра, надежди, любов.
© Дорика Цачева All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
