tanq_mezeva (Таня Мезева)
1529 21153
24.09.2014 г., 23:38 ч.

Нарамила сака 

  Поезия » Любовна
391 1 4

В този сак аз напъхах мечтите
(не са спомени взети от друг).
Най-отгоре поставих ни дните
изживени взаимно. Напук.
Нарамих го... Тихо си тръгнах.
Безразлична ли!? Не! Аз горях
като свещ, на която фитила
бе въжето усукано в грях.
Бях ядосана. С болка преглъщах
всяка мисъл. Отровна стрела
обгорила душата  ми луда
и издраскала с нокти целта.
Но те топля в студената зима,
зад гърба ти оставям следа,
да направи за тебе пъртина
(в сака скрила за друг любовта).


© Таня Мезева Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Това е любовта ,тя има свойте прищевки прави нещата къде красиви къде налудничави но затова е любов!А стиха е едно доказателство за това !Поздрави Таня!!!
  • Съжалявам, че стихът ми се е приел за гневен.
    Акцентирам... това е просто стих!
  • Хареса ми!
  • "Раздялата е малка смърт.
    Бръчка в челото на дните.
    Един пресъхнал слънчев лъч.
    Не мога да пресмятам чувствата.
    Усещам топлата вълна в сърцето.
    Ала брегът от погледа изгубва се
    под кървавите отражения в небето..."

    Хубаво и гневно стихотворение с ефектен финал!
    Поздрави!
Предложения
: ??:??