Нарамила сака
602
1
4
В този сак аз напъхах мечтите
(не са спомени взети от друг).
Най-отгоре поставих ни дните
изживени взаимно. Напук.
Нарамих го... Тихо си тръгнах.
Безразлична ли!? Не! Аз горях
като свещ, на която фитила
бе въжето усукано в грях.
Бях ядосана. С болка преглъщах
всяка мисъл. Отровна стрела
обгорила душата ми луда
и издраскала с нокти целта.
Но те топля в студената зима,
зад гърба ти оставям следа,
да направи за тебе пъртина
(в сака скрила за друг любовта).
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Таня Мезева Все права защищены
