24 sept 2014, 23:38

Нарамила сака 

  Poesía » De amor
492 1 4
В този сак аз напъхах мечтите
(не са спомени взети от друг).
Най-отгоре поставих ни дните
изживени взаимно. Напук.
Нарамих го... Тихо си тръгнах.
Безразлична ли!? Не! Аз горях
като свещ, на която фитила
бе въжето усукано в грях.
Бях ядосана. С болка преглъщах
всяка мисъл. Отровна стрела
обгорила душата ми луда
и издраскала с нокти целта. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Мезева Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??