Sep 24, 2014, 11:38 PM
Нарамила сака
392
1
4
В този сак аз напъхах мечтите
(не са спомени взети от друг).
Най-отгоре поставих ни дните
изживени взаимно. Напук.
Нарамих го... Тихо си тръгнах.
Безразлична ли!? Не! Аз горях
като свещ, на която фитила
бе въжето усукано в грях.
Бях ядосана. С болка преглъщах
всяка мисъл. Отровна стрела
обгорила душата ми луда
и издраскала с нокти целта.
Но те топля в студената зима,
зад гърба ти оставям следа,
да направи за тебе пъртина
(в сака скрила за друг любовта).
© Таня Мезева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Това е любовта ,тя има свойте прищевки прави нещата къде красиви къде налудничави но затова е любов!А стиха е едно доказателство за това !Поздрави Таня!!!
-
Съжалявам, че стихът ми се е приел за гневен.
Акцентирам... това е просто стих! -
Хареса ми!
-
"Раздялата е малка смърт.
Бръчка в челото на дните.
Един пресъхнал слънчев лъч.
Не мога да пресмятам чувствата.
Усещам топлата вълна в сърцето.
Ала брегът от погледа изгубва се
под кървавите отражения в небето..."
Хубаво и гневно стихотворение с ефектен финал!
Поздрави!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
