28.05.2012 г., 11:30

Нарцис

1.5K 0 6

                                      Нарцис


"... силите полека започнали да напускат Нарцис, той усещал как краят приближава, но пак не можел да откъсне очи от своя образ..."

 

             Птиците понякога плачат

              и плачът им прилича на песен,

            цветя снаги нежно провлачват,

           а смъртта им нарича се есен.

 

            Моята дяволска хубост

           всичко край мене убива,

           сред трупове и хербарии от глупост,

           аз живея безбожно красива.

 

           До безкрай се обичам, горя,

           загивам - нарцис от лед.

          Нека сега да умра -

          да обичаш не дадох на теб.

 

        И. Б. П. М.

 

           

 

           

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Фери Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...