26.02.2013 г., 16:10

Нарцис

1K 0 8

"О, колко съм хубав! О, колко съм горд!

Красотата е мой безграничен паспорт!

И такъв съм прекрасен със жълтата грива!

И съм гладко избръснат... И как ми отива!

Ако ще ден и нощ да ми се наслаждаваш

твоят поглед въобще не ме заслужава."

Тъй се переше моят излъскан герой,

ала не щеш ли, ненадеен порой

му размаза перчема. А вятърът духна

и цялата хубост строполи се и рухна...

Не знам таз история как ще приключи,

със златното цвете какво ще се случи,

за мене обаче бе пълен катарзис -

безконечна раздяла с поредния нарцис.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Миглена Цветкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...