"О, колко съм хубав! О, колко съм горд!
Красотата е мой безграничен паспорт!
И такъв съм прекрасен със жълтата грива!
И съм гладко избръснат... И как ми отива!
Ако ще ден и нощ да ми се наслаждаваш
твоят поглед въобще не ме заслужава."
Тъй се переше моят излъскан герой,
ала не щеш ли, ненадеен порой
му размаза перчема. А вятърът духна
и цялата хубост строполи се и рухна...
Не знам таз история как ще приключи,
със златното цвете какво ще се случи,
за мене обаче бе пълен катарзис -
безконечна раздяла с поредния нарцис.
© Миглена Цветкова Всички права запазени
Поздрав!