Наричай ме с най-нежни имена,
а аз като вода ще ги поглъщам.
Понякога и в думичка една
се вслушвам и при тебе се завръщам.
Наричай ме, зови ме през нощта,
когато улиците са безлюдни.
Търси ме сред забравени неща,
извикай ме, дори да ти е трудно.
Не ме забравяй, а мисли за мен.
Кога последно истински ме люби?
Дали през онзи ден обикновен,
случайно без да искаш ме изгуби?
Сега се чувстваш сам и уморен
и сякаш всичко е било напразно.
Но още помниш стария рефрен:
"За теб, Любов, и в огъня ще вляза!"
От твоя мрак навън ме изведи,
огледай се в очите ми отново.
И нека не говорим за преди,
а да свалим ръждивите окови.
Наричай ме Любов. Живея тук
и сигурно последна ще си тръгна.
По-силна на света от всеки друг
е любовта. Възкръсва и от въглен!
© Nina Sarieva Всички права запазени