8.01.2024 г., 7:12

Наричай ме Любов

733 7 9

Наричай ме с най-нежни имена, 

а аз като вода ще ги поглъщам. 

Понякога и в думичка една 

се вслушвам и при тебе се завръщам. 

 

Наричай ме, зови ме през нощта, 

когато улиците са безлюдни. 

Търси ме сред забравени неща, 

извикай ме, дори да ти е трудно. 

 

Не ме забравяй, а мисли за мен. 

Кога последно истински ме люби?

Дали през онзи ден обикновен, 

случайно без да искаш ме изгуби?

 

Сега се чувстваш сам и уморен 

и сякаш всичко е било напразно. 

Но още помниш стария рефрен:

"За теб, Любов, и в огъня ще вляза!"

 

От твоя мрак навън ме изведи, 

огледай се в очите ми отново. 

И нека не говорим за преди, 

а да свалим ръждивите окови. 

 

Наричай ме Любов. Живея тук 

и сигурно последна ще си тръгна. 

По-силна на света от всеки друг 

е любовта. Възкръсва и от въглен!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Nina Sarieva Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...