Jan 8, 2024, 7:12 AM

Наричай ме Любов

  Poetry » Love
734 7 9

Наричай ме с най-нежни имена, 

а аз като вода ще ги поглъщам. 

Понякога и в думичка една 

се вслушвам и при тебе се завръщам. 

 

Наричай ме, зови ме през нощта, 

когато улиците са безлюдни. 

Търси ме сред забравени неща, 

извикай ме, дори да ти е трудно. 

 

Не ме забравяй, а мисли за мен. 

Кога последно истински ме люби?

Дали през онзи ден обикновен, 

случайно без да искаш ме изгуби?

 

Сега се чувстваш сам и уморен 

и сякаш всичко е било напразно. 

Но още помниш стария рефрен:

"За теб, Любов, и в огъня ще вляза!"

 

От твоя мрак навън ме изведи, 

огледай се в очите ми отново. 

И нека не говорим за преди, 

а да свалим ръждивите окови. 

 

Наричай ме Любов. Живея тук 

и сигурно последна ще си тръгна. 

По-силна на света от всеки друг 

е любовта. Възкръсва и от въглен!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Nina Sarieva All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...