8 янв. 2024 г., 07:12

Наричай ме Любов

737 7 9

Наричай ме с най-нежни имена, 

а аз като вода ще ги поглъщам. 

Понякога и в думичка една 

се вслушвам и при тебе се завръщам. 

 

Наричай ме, зови ме през нощта, 

когато улиците са безлюдни. 

Търси ме сред забравени неща, 

извикай ме, дори да ти е трудно. 

 

Не ме забравяй, а мисли за мен. 

Кога последно истински ме люби?

Дали през онзи ден обикновен, 

случайно без да искаш ме изгуби?

 

Сега се чувстваш сам и уморен 

и сякаш всичко е било напразно. 

Но още помниш стария рефрен:

"За теб, Любов, и в огъня ще вляза!"

 

От твоя мрак навън ме изведи, 

огледай се в очите ми отново. 

И нека не говорим за преди, 

а да свалим ръждивите окови. 

 

Наричай ме Любов. Живея тук 

и сигурно последна ще си тръгна. 

По-силна на света от всеки друг 

е любовта. Възкръсва и от въглен!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Nina Sarieva Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...