Нарисувах съня си
Луната направих от цветен прашец,
звездите погалих със песен.
Тишината проговори с нежен гласец,
а тъмнината грейна в пъстър десèн.
Облякох си мислите в медено жълто.
И грим си сложих – морски вълнѝ,
а чайките в полет – нежно ветрило,
охлаждаха огъня в мойте мечти.
Боса танцувах снежния валс –
студът сякаш беше жарава.
Приших на сърцето си бурен романс
и то затуптя в луда октава.
Превърнах нощта в крило пеперудено.
Отпивах жадно всяка капка роса.
Съблякох си роклята – така непринудено
притъпих болката с лека ръка.
Дуелирах се в спомени, изхвърлях безсмислици.
Изгубвах се, после събирах се в длани.
Забърквах вълшебства, създаващи рими –
така нарисувах небрежно съня си.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Яна Ангелова- Яни Всички права запазени
