Нарисувах те по памет...
Колко си красива сега!
Изплува луната, а върху нея,
сякаш твоето лице изгря.
Косите ти се спускаха игриви,
като пламъците в бялата камина.
Топлината леко ме помилва,
както ти - преди години.
Някъде далече песента на коледари,
ми напомни за доброто ти сърце.
Погледнах халката върху скрина стар,
красила някога твоите нежни ръце.
Посипан, през отворения ми прозорец
от хиляди палави, леки снежинки,
аз почувствувах пак онази болка,
когато целунах лицето ти...
бяло... безмълвно... изстинало...
Нарисувах те!
Видях те отново!
Усетих те, край мен премина!
Събудих се!
Нощта се изплъзна,
тихо, мълчаливо,
а заедно с нея,
изчезна моята картина.
Изчезна...
Отне ми,
с трепет чакания миг....
........Нарисувах те по памет...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пепа Деличева Всички права запазени
