Dec 12, 2006, 3:53 PM

Нарисувах те по памет...

  Poetry
921 0 10

Нарисувах те по памет...
Колко си красива сега!

Изплува луната, а върху нея,
сякаш твоето лице изгря.
Косите ти се спускаха игриви,
като пламъците в бялата камина.
Топлината леко ме помилва,
както ти - преди години.
Някъде далече песента на коледари,
ми напомни за доброто ти сърце.
Погледнах халката върху скрина стар,
красила някога твоите нежни ръце.
Посипан, през отворения ми прозорец
от хиляди палави, леки снежинки,
аз почувствувах пак онази болка,
когато целунах лицето ти...
бяло... безмълвно... изстинало...
Нарисувах те!
Видях те отново!
Усетих те, край мен премина!

Събудих се!
Нощта се изплъзна,
тихо, мълчаливо,
а заедно с нея,
изчезна моята картина.
Изчезна...
Отне ми,
с трепет чакания миг....

........Нарисувах те по памет...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пепа Деличева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...