23.04.2019 г., 23:01

Нарисувай красота

899 0 1

С четка или с думи,

нарисувай ми

художнико, сълза.

Нежна и прозрачна,

като утринна роса.

Топла, голяма и чиста,

извираща направо

от сърцето.

 

С четка или с думи,

нарисувай ми

художнико, утеха.

Тиха, лековита.

За рана, незараснала

от далечен спомен.

 

С четка или с думи,

нарисувай ми

художнико, и нежност.

Във пастелни тонове,

синя и безбрежна,

като морска шир.

 

С четка или с думи,

нарисувай ми,

художнико, сърце.

Топло и туптящо,

преливащо от обич,

искам го за мен.

 

С четка или с думи,

нарисувай ми

художнико, душа.

Широка, благородна.

Ще я подаря

на всеки срещнат.

 

С четка или с думи,

нарисувай ми,

художнико, мечта.

Само с леки щрихи,

като розов облак,

в лятното небе.

 

Нарисувай ми и щастие.

Леко и ефирно,

като майски ден.

 

С четка или с думи,

нарисувай ми,

художнико, и сън.

Пълен със вълшебства,

с тайни аромати

и камбанен звън.

 

Добави и щрихче

с Вяра, със Надежда и Любов.

 

С ярки жълти краски,

окъпан в светлина,

нарисувай ми Света.

 

Със четка и с душа.

С думи и със светлина,

Художнико,

нарисувай Красота!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Румяна Маринова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...