Нарисувай Любов,
обич моя,
и по вятъра
ти я прати.
Облепи я с листенца
от рози.
Слънчев лъч
за усмивка сложи.
Вдъхни й душа,
част от своята.
С зрънце разум,
цветче посади.
Слънчево зайче
да скокне в очите й.
Ручей-песен в сърце
да шуми.
Криле залепи,
да политне свободна
към безвремие,
пълно с мечти.
Тя, такава любов,
понякога болка е.
Но си струва.
Живял си! Нали?
© Таня Мезева Всички права запазени