Нарисувай Любов,
обич моя,
и по вятъра
ти я прати.
Облепи я с листенца
от рози.
Слънчев лъч
за усмивка сложи.
Вдъхни й душа,
част от своята.
С зрънце разум,
цветче посади.
Слънчево зайче
да скокне в очите й.
Ручей-песен в сърце
да шуми.
Криле залепи,
да политне свободна
към безвремие,
пълно с мечти.
Тя, такава любов,
понякога болка е.
Но си струва.
Живял си! Нали?
© Таня Мезева All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
