20.02.2007 г., 13:43

Нарисувай ми

639 0 1
Подарих ти платно за картина - Единствена.
Взех от дъгата най-топлия цвят,
остави ми вятъра песен на бързеи,
сълзите небесни в гората събрах.
Нощта с усмивка прах звезден ми прати,
орли и соколи събраха пера,
звънливия смях и щастливи усмивки
дариха децата на майка Земя.
Пролетта ми отстъпи аромата на розите,
лъчите на слънцето лятото сплете,
пълнота и покой есента ми донесе...
Твой ред е - Любов нарисувай, Поете!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Шопландия Софийска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...