Feb 20, 2007, 1:43 PM

Нарисувай ми

  Poetry
637 0 1
Подарих ти платно за картина - Единствена.
Взех от дъгата най-топлия цвят,
остави ми вятъра песен на бързеи,
сълзите небесни в гората събрах.
Нощта с усмивка прах звезден ми прати,
орли и соколи събраха пера,
звънливия смях и щастливи усмивки
дариха децата на майка Земя.
Пролетта ми отстъпи аромата на розите,
лъчите на слънцето лятото сплете,
пълнота и покой есента ми донесе...
Твой ред е - Любов нарисувай, Поете!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Шопландия Софийска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...