Нарисувай ми сърце
Нарисувай ми сърце
Можеш ли сърце да нарисуваш,
Художнико, рисуваш ли със кръв?
Сърцето ми оставям го пред теб
и нарисувай за стената ми портрет.
Реших да го поставя в рамка,
че прашлясало е във една витрина.
И гледам - вкопчено виси на сламка
и тъгува по една градина...
От стената може би ще я съзре
и за нея ще престане да жадува...
Ще види - тя не ражда плодове
и ще си притихне там, и ще мирува....
И най-накрая отегчено - ще се прибере
във витрината отново да зимува.
Но ти, го нарисувай до едно сърце
може пък да спре да самотува.
И когато пак реши да бяга -
нарисувай го отново с кръв.
Но добави ръка да се протяга,
дано откаже се да бъде стръв....
И ако се престраши, любов да проси -
нарисувай го отново с кръв сгъстена.
Но добави картечница с откоси.
Дано, дано откаже се, да е мишена...
Р. Първанова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ренета Първанова Всички права запазени
