Нарисуван с думи живот
Горещо е, а мен ми е студено.
Стаята се пълни с тишина.
Прозорецът поти се срещу мене,
а аз мечтая само топлина.
Небето е невиждано красиво,
луна, звезди и ярък млечен път.
Една сълза на бузата изстива
поела да се слее със смеха.
Но той отдавна няма перспектива.
Заключен е зад хорските мълви.
Зная, че без радости не бива,
но само ако гледам отстрани.
А аз съм вътре в шепите житейски,
изстискан като чакан винен сок...
Един запазен, но прочетен вестник
премръзнал да мечтае за любов.
Останал сам с прозорец и картина
изваяна на тъмното небе.
Зарът се върти като годините,
ала по школски пада все на две...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Йорданов Всички права запазени
