Нарисуван с думи живот
Горещо е, а мен ми е студено.
Стаята се пълни с тишина.
Прозорецът поти се срещу мене,
а аз мечтая само топлина.
Небето е невиждано красиво,
луна, звезди и ярък млечен път.
Една сълза на бузата изстива
поела да се слее със смеха.
Но той отдавна няма перспектива.
Заключен е зад хорските мълви.
Зная, че без радости не бива,
но само ако гледам отстрани.
А аз съм вътре в шепите житейски,
изстискан като чакан винен сок...
Един запазен, но прочетен вестник
премръзнал да мечтае за любов.
Останал сам с прозорец и картина
изваяна на тъмното небе.
Зарът се върти като годините,
ала по школски пада все на две...
© Валентин Йорданов All rights reserved.
