11.03.2011 г., 0:51 ч.

Нарисуван в стих 

  Поезия » Любовна
5.0 / 8
1041 0 11
Така ми липсваш в бързащия ден,
в гъмжащата тълпа от хора.
Защо те търся? Няма те до мен –
надвива ме среднощната умора...
Опитах да те нарисувам в стих.
Дали успях? Боите бяха бедни.
Потърсих те... и в мене те открих –
в сърцето си те бях прибрала свидно.
Поисках те от миналите дни
от топлите усмивки на морето,
крадях за нас забравени съдби,
загубила душата и небето. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йорданка Господинова Всички права запазени

Предложения
  • Две чорапчета бели, очи като циганско лято – мойто кученце черно и първият детски приятел... Как бес...
  • Пленен от плитчините, аз нагазвам водите им едвам мълвящи: Ела, от миналото си прегазен, ще те загър...
  • В моя свят тъгата е гостенка, може само веднъж да нощува, а скръбта е нахалният просяк, който с чужд...

Още произведения »