Нарисуван в стих
Така ми липсваш в бързащия ден,
в гъмжащата тълпа от хора.
Защо те търся? Няма те до мен –
надвива ме среднощната умора...
Опитах да те нарисувам в стих.
Дали успях? Боите бяха бедни.
Потърсих те... и в мене те открих –
в сърцето си те бях прибрала свидно.
Поисках те от миналите дни
от топлите усмивки на морето,
крадях за нас забравени съдби,
загубила душата и небето.
Защото не можах. Не бе до мен,
помолих се на твоето огнище
до теб да стигна с орис някой ден,
оттам и ти при мен да се завръщаш…
Защо ли не успях? Бе тъй далеч...
А всъщност, май наистина те върнах,
щом днес жадуваш с моя луд копнеж -
със мислите си ти ще ме потърсиш...
© Йорданка Господинова All rights reserved.
