(...) народе мой, защото се обичахме!*

Народе мой, отдавна аз тая́ 
към тебе противоречиви чувства.
Отнасят се към теб като с рая́,
а ти превръщаш робството в изкуство.

Мълчиш, търпиш и лъган и руган.
Отде го черпиш туй свято смирение?
Грешник ли съм или неразбран,
но не сме с тебе на едно мнение.

В мен бушува толкова много гняв
и толкова жаден съм за справедливост.
Мразѝ ме, мой народе, ти си прав,
но не очаквай ти от мене милост.

Та ти си като мъничко дете,
което няма мама нито тати
и във отровена среда расте
на милостта на банда тарикати.

Но зная, някой ден ще порастеш
и ще отхвърлиш тежките окови,
и осъзнал се, ти ще избереш
присъдата за тия дето те тровят!

______________________________________________
* – Н. Вапцаров ("Борбата е безмилостно жестока")