Народна песен (по Гео Милев)
Нека походът върви напред!
Няма спиране, няма прибиране,
няма ли смяна - няма примирие.
Аз няма да спра да водя глупака,
с една дума - отплата,
не ща заплата и фалшиви обещания,
искам да оставим ний завещания.
Щурм, към бялата къща,
след тежка умора сила се връща,
във всеки блок, във всяка къща.
Напред! Напред! Сами!
Да сринем тези стени на позора,
всеки разширил кръгозора.
На хоризонта е властта!
Никой не може да спре таз вълна,
от сърца побеснели, смели,
без вина, без умора,
да дадем на нашите прасета отпора,
богове, да убият
простите хора,
от двора, обора,
отбор е народа,
спор няма,
мълчание-яма,
болка, голяма,
и пълна да върна.
Народната воля е волна!
Болна е нашта Родина,
пушек в комина,
тая дружина -
джуджета, гиганти,
по фанелки, тиранти,
срещу наште тирани,
засмяни, заспали,
пред тях барабани,
гайди, кавали.
Смелчаци!
От биваци, палатки,
мулатки, българи, турци,
вълци гладни,
жадни за хляб,
но всеки е беден -
не е богат.
Няма палати, коли,
не върви, а лази,
по стълбите бели,
хора-талази,
иска всеки да гази,
тези гавази.
Смърт хуманна!
За таз идея
искам да пея
против
закона ни крив.
Вече сме озарени,
засмени с крива усмивка,
дива, красива
е нашта съпротива.
Да ида на върха,
там е съдба,
там е победа:
"Цяла България
сега нази гледа"
полека вървим
нагоре към тирана,
на гърдите с рана.
Отплата!
Някой каза:
Да запалим палата, бялата къща.
Никой не може да спре
българска сила - могъща.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Атанас Къшев Всички права запазени
