21.08.2008 г., 10:13

Насаме с луната

984 0 8
Добра да е вечерта ти,
безмълвна закрилнице на нощта,
пазителка на много тайни,
свидетелка на любовта.

Знаеш ли? - Разбира се, че да,
в тази вечер тиха отново съм аз сама,
приседнала кротко на пода,
потънала в тиха самота.

Кажи ми, мила ти,
като виждаш всичко по света,
зърна ли някъде, кажи,
частицата от моята душа.

Политна тя... там, където
е моята прекрасна любов,
да му предаде гласа на сърцето,
да му каже, че е най-голямата (любов) в моя живот.

Погали го вместо мене нежно, мило,
погледни го с моите очи,
предай му, че любовта ми е силна
и ще умра, ако някой ни раздели.

Лека нощ, прекрасна ми Луна,
благодаря ти за компанията твоя,
ще заспя на твоята светлина
и в съня си ще потърся аз покоя.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христина Филипова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...