Насаме с луната
безмълвна закрилнице на нощта,
пазителка на много тайни,
свидетелка на любовта.
Знаеш ли? - Разбира се, че да,
в тази вечер тиха отново съм аз сама,
приседнала кротко на пода,
потънала в тиха самота.
Кажи ми, мила ти,
като виждаш всичко по света,
зърна ли някъде, кажи,
частицата от моята душа.
Политна тя... там, където
е моята прекрасна любов,
да му предаде гласа на сърцето,
да му каже, че е най-голямата (любов) в моя живот.
Погали го вместо мене нежно, мило,
погледни го с моите очи,
предай му, че любовта ми е силна
и ще умра, ако някой ни раздели.
Лека нощ, прекрасна ми Луна,
благодаря ти за компанията твоя,
ще заспя на твоята светлина
и в съня си ще потърся аз покоя.
© Христина Филипова All rights reserved.