Насаме с вятъра
НАСАМЕ С ВЯТЪРА
(на всички безмоторници)
Крачка напред и на крила.
Секва дъхът във гърлото сухо.
Трескав взорът е към синевата,
но летя, наистина летя!
И тогава идваш ти:
поемаш ме, обгръщаш ме
и ето, заедно сме,
вплетени един във друг.
Захласвам се по поривите твои,
с косите ми се заиграваш ти,
шептиш ми щуротии във ухото,
издигаш, спускаш ме – летим!
Не искам с теб да се разделям,
понякога добър, а често лош,
вятърничав, като всеки вятър,
но в полета самотен, нямам друг.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лордли Милордов Всички права запазени
