Не знам защо така се случва,

но  мога да си обясня,

защо е истината скучна,

а красна - долната лъжа!

Какъв е този механизъм?

Защо е винаги така?

С лъжата често в Ада влизаш…

Държиш се с нея под ръка.

А пък до истината гола,

ти трудно ще се добереш,

ти трябва често да я молиш,

след нея да подтичваш, пеш...

За нея  пет пари  не даваш,

нали  понякога си зъл

и все за после я оставяш

Затуй ти  трябва  и акъл!

Основните неща забравяш…

Поуките им не четеш.

На дъното ги все оставяш,

и в двора заден ги сметеш.

Нерядко туй и с мен се случва.

Нали наивник  съм и аз,

а после дълго се измъчвам,

докато просто влезна в час!

Понякога ме домързява.

И нямам сили за това.

За друг път днешно щом оставям,

ще те  боли  от туй глава!

Нещата си не подредиш ли,

оставиш ли ги настрана,

ще ги сънуваш ти, заспиш ли,

не ще се справиш след това!

А бурените на живота,

веднага ще те обградят,

отчаян сваляш оборота,

не виждаш, по-нататък, път!