Животът си върви все тъй, няма да се промени.
Едни и същи сме хората - туй е то!
Няма ли надежда за нашите души, черните?
Покварени сме ний,
затъваме в калта.
Пак протягаме ръка за помощ,
но кой ще ни спаси?
Хора не останаха, не, само вълци.
Убиваме, лъжем и крадем от душите си, не друго.
Но малка светлина се прокрадва в мрака,
нека я последваме... Малко изкупление, малък блян.