Нашата игра

11.03.2009 г., 10:44 ч.

Поезия » Друга

1004 0 2

Животът си върви все тъй, няма да се промени.

Едни и същи сме хората - туй е то!

Няма ли надежда за нашите души, черните?

Покварени сме ний,

затъваме в калта.

Пак протягаме ръка за помощ,

но кой ще ни спаси?

Хора не останаха, не, само вълци.

Убиваме, лъжем и крадем от душите си, не друго.

Но малка светлина се прокрадва в мрака,

нека я последваме... Малко изкупление, малък блян.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

stefitopz (Стефка Георгиева )

2009-03-11T23:58:58+02:00

Познато ми звучи.
Подрепям по-долните мнения... добра идея.
Галена (Ирена Велинова)

2009-03-11T10:49:42+02:00

Идеята ти е чудесна и много реалистична за съжаление. Вярвай в светлината, последвай я, тя е нашето спесение!!! Подкрепям те!!!