Животът си върви все тъй, няма да се промени.
Едни и същи сме хората - туй е то!
Няма ли надежда за нашите души, черните?
Покварени сме ний,
затъваме в калта.
Пак протягаме ръка за помощ,
но кой ще ни спаси?
Хора не останаха, не, само вълци.
Убиваме, лъжем и крадем от душите си, не друго.
Но малка светлина се прокрадва в мрака,
нека я последваме... Малко изкупление, малък блян.
© Слънчева усмивка All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
