Животът си върви все тъй, няма да се промени.
Едни и същи сме хората - туй е то!
Няма ли надежда за нашите души, черните?
Покварени сме ний,
затъваме в калта.
Пак протягаме ръка за помощ,
но кой ще ни спаси?
Хора не останаха, не, само вълци.
Убиваме, лъжем и крадем от душите си, не друго.
Но малка светлина се прокрадва в мрака,
нека я последваме... Малко изкупление, малък блян.
© Слънчева усмивка All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
