1.08.2008 г., 1:07

Нашата нощ

1.6K 0 20

В тази нощ

поляна разцъфва.

В тази нощ

е на теб

мойта риза.

Попивам те

с устни.

Изсъхваш

и бавно, бавно

по-надолу слизам...

Люби ме

като в книга,

като в кино!

Фантазиите мои

съблечи!

И струя

хладно, тежко,

старо вино

от бъчвата

в сърцето

наточи!

По

вените ми

бягаш,

Обич моя!

Гореща

страст си!

Дъх си ти

горещ!

На мойта

късна есен

ти си зноя!

И

да те има вечно

паля свещ!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Дяков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Просълзих се! Невероятно нежно и красиво е!
  • Е, как да минеш оттук и да не напишеш поне едно- Поздравления!!! Желая ти всяка нощ да е такава!
  • Много харесах,ZEMEDELEC!
    Запомнящ се стих,който връща отново и отново към себе си!
    Комплименти!
  • Недей да палиш свещ,свеща изгаря.
    Молитви, Любовта не ги търпи.
    Нощта е като дневно преговаряне...
    В прегръдката си здрава я вземи.

  • "На мойта
    късна есен
    ти си зноя!"

    Признавам - глупава и грешна -
    боях се аз от есента,
    но съм готова да я срещна -
    щом може да е знойна тя!!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...