Търсещия (Владимир Владимиров)
43 592
7.04.2011 г., 20:41 ч.

Наше сетно спасение 

  Поезия » Гражданска
940 0 28

Днеска хрумна ми стихче -

и за мен непонятно.

Чак дъхът ми затича

не навън - наобратно.

Но си рекох: "Спокойно!"

Ритъмът да се спази.

Без ритъм нестройно

е битието ни даже.

И тъй, лека-полека!

Философска Голгота

е тази мисъл-пътека:

"Смисълът на живота?"

Отговор правдоподобен

на въпрос прозаичен:

видях как в небосвода,

взел очи на момиче,

вятърът, млад и свободен,

отдалече занича,

сякаш скитник бездомен

на любов я обрича.

 

Любовта ще поникне

ненадейно, нечакано

във букет от усмивки,

ще събира приятели,

ще разлиства дървета,

ще огрява площади

и ще Е многоцветна -

все в очите на младите.

А пък мен ще ме води

с крехка малка ръчичка

и с усмивка беззъба

мойта бъдеща внучка:

все в онази пътека -

през артерии, вени,

все натам - към сърцето -

наше сетно спасение!

 

 

© Владимир Владимиров Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??