Наше сетно спасение
Днеска хрумна ми стихче -
и за мен непонятно.
Чак дъхът ми затича
не навън - наобратно.
Но си рекох: "Спокойно!"
Ритъмът да се спази.
Без ритъм нестройно
е битието ни даже.
И тъй, лека-полека!
Философска Голгота
е тази мисъл-пътека:
"Смисълът на живота?"
Отговор правдоподобен
на въпрос прозаичен:
видях как в небосвода,
взел очи на момиче,
вятърът, млад и свободен,
отдалече занича,
сякаш скитник бездомен
на любов я обрича.
Любовта ще поникне
ненадейно, нечакано
във букет от усмивки,
ще събира приятели,
ще разлиства дървета,
ще огрява площади
и ще Е многоцветна -
все в очите на младите.
А пък мен ще ме води
с крехка малка ръчичка
и с усмивка беззъба
мойта бъдеща внучка:
все в онази пътека -
през артерии, вени,
все натам - към сърцето -
наше сетно спасение!
© Владимир Владимиров All rights reserved.
