25.07.2020 г., 11:11

Нашето преди

1.2K 2 0

Отказа се да ме слуша сърцето,

за тебе то тъгува и ето –

очите ми сълзи не побират,

мечтите ми взеха да умират...

 

Не, не, не, не е на добре,

искам тъгата ми да спре.

Нека сълзите ми да спрат

и с усмивка да почне денят.

Не, не, не, не е на добре –

нека тъгата ми да спре.

 

Днес, те обичам повече от вчера,

а зная твойта обич е химера.

Ах, разумът отказва да ме слуша,

мечтая си в тебе да се сгуша.

И пак да бъдем само аз и ти, ти, ти –

така ми липсва нашето преди,

така ми липсва нашето преди...

 

ПП: Линк към песента https://www.youtube.com/watch?v=-PD6x4gq28o

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надя Уорендър Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...