6.12.2008 г., 8:16

Нашият ловец

1.7K 0 16
 

 По действителен случай с моят братовчед

Стоян Кирилов от с. Голема Раковица

 

 

 

 

 

 

НАШИЯТ ЛОВЕЦ

 

 

Стоянчо се прави на ловец най-велик,

но хвали се само май този комик.

Развъжда кутрета, купува - продава,

но от бизнеса нищо не се получава.

Купи си той диво прасе,

в гората го пусна да порасте,

нека да стане то по-голямо

и с един изстрел ще го гръмне само.

 

Из гората ловеца броди напет,

от скоро той има ловен билет.

Нахлупил е гугла, обул е потури,

а другото в раница той щял да тури.

Примки слага Стоян за лисици,

в тях се ловят млади козици!

 

Времето мина, глигана порасна,

но меракът на Тани май поугасна.

Появи се проблем немного голям

и ловеца ни славен като чели го е срам -

на прасето забравил е да сложи марка,

а няма си то характерна шарка.

Какво да отстреля, по какво да гърми,

на хаос ще хаби май той сачми?

 

Накарай баща ти да заколи свинята,

а ти се хвали, че е глиган от гората!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Добрев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Така ми подобри настроението!

  • Невероятен си!!!













  • Чудесни сте във вашите коментари!
    Благодаря Ви приятели!
    Целувки за всички и весела вечер!
    И както казва gabyshek (Ерменко Харамлийски),
    дайте вино и греяна ракия, пък братовчеда ще уреди мезето!
  • Вале разсмя ме,дано глиганчето да е било женско та да се е опрасило,
    че Стоянчо да има късмет някой ден да отстреля голям глиган ,тогава
    пишман ловжиите да събере и кожичката му с кеф да одере.Ха наздраве и от мен!
  • Весел поздрав и от мен!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...