6.12.2008 г., 8:16

Нашият ловец

1.7K 0 16
 

 По действителен случай с моят братовчед

Стоян Кирилов от с. Голема Раковица

 

 

 

 

 

 

НАШИЯТ ЛОВЕЦ

 

 

Стоянчо се прави на ловец най-велик,

но хвали се само май този комик.

Развъжда кутрета, купува - продава,

но от бизнеса нищо не се получава.

Купи си той диво прасе,

в гората го пусна да порасте,

нека да стане то по-голямо

и с един изстрел ще го гръмне само.

 

Из гората ловеца броди напет,

от скоро той има ловен билет.

Нахлупил е гугла, обул е потури,

а другото в раница той щял да тури.

Примки слага Стоян за лисици,

в тях се ловят млади козици!

 

Времето мина, глигана порасна,

но меракът на Тани май поугасна.

Появи се проблем немного голям

и ловеца ни славен като чели го е срам -

на прасето забравил е да сложи марка,

а няма си то характерна шарка.

Какво да отстреля, по какво да гърми,

на хаос ще хаби май той сачми?

 

Накарай баща ти да заколи свинята,

а ти се хвали, че е глиган от гората!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Добрев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Така ми подобри настроението!

  • Невероятен си!!!













  • Чудесни сте във вашите коментари!
    Благодаря Ви приятели!
    Целувки за всички и весела вечер!
    И както казва gabyshek (Ерменко Харамлийски),
    дайте вино и греяна ракия, пък братовчеда ще уреди мезето!
  • Вале разсмя ме,дано глиганчето да е било женско та да се е опрасило,
    че Стоянчо да има късмет някой ден да отстреля голям глиган ,тогава
    пишман ловжиите да събере и кожичката му с кеф да одере.Ха наздраве и от мен!
  • Весел поздрав и от мен!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...