6.12.2008 г., 8:16

Нашият ловец

1.7K 0 16
 

 По действителен случай с моят братовчед

Стоян Кирилов от с. Голема Раковица

 

 

 

 

 

 

НАШИЯТ ЛОВЕЦ

 

 

Стоянчо се прави на ловец най-велик,

но хвали се само май този комик.

Развъжда кутрета, купува - продава,

но от бизнеса нищо не се получава.

Купи си той диво прасе,

в гората го пусна да порасте,

нека да стане то по-голямо

и с един изстрел ще го гръмне само.

 

Из гората ловеца броди напет,

от скоро той има ловен билет.

Нахлупил е гугла, обул е потури,

а другото в раница той щял да тури.

Примки слага Стоян за лисици,

в тях се ловят млади козици!

 

Времето мина, глигана порасна,

но меракът на Тани май поугасна.

Появи се проблем немного голям

и ловеца ни славен като чели го е срам -

на прасето забравил е да сложи марка,

а няма си то характерна шарка.

Какво да отстреля, по какво да гърми,

на хаос ще хаби май той сачми?

 

Накарай баща ти да заколи свинята,

а ти се хвали, че е глиган от гората!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Добрев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Така ми подобри настроението!

  • Невероятен си!!!













  • Чудесни сте във вашите коментари!
    Благодаря Ви приятели!
    Целувки за всички и весела вечер!
    И както казва gabyshek (Ерменко Харамлийски),
    дайте вино и греяна ракия, пък братовчеда ще уреди мезето!
  • Вале разсмя ме,дано глиганчето да е било женско та да се е опрасило,
    че Стоянчо да има късмет някой ден да отстреля голям глиган ,тогава
    пишман ловжиите да събере и кожичката му с кеф да одере.Ха наздраве и от мен!
  • Весел поздрав и от мен!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...