Нашият свят
Никой нашият свят не може да вземе,
и да иска дори.
Той за всеки от нас е вълшебна вселена,
с непрозрачни стени.
Често влизаме в него напълно различни,
ей така, на шега,
за да срещнем белите същности вечни,
да запалим звезда.
Друг път бягаме подло, някак безумно,
с неразбрана душа,
заключили мисли в капани бездумни,
презрели света.
Но след време се връщаме тихи, смирени,
тъжно свели глави,
да прегърнем най - гузно любовта наранена,
с просълзени очи.
И нали е любов, тя отново прощава,
тя подава ръка,
без излишни преструвки, надежда и вяра...
Е, дано не греша!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Мезева Всички права запазени
Произведението е участник в конкурса:
