Предизвикателство (Конкурс):

Хората са като прозорци от стъклена мозайка - истинската им красота може да бъде видяна, само когато има светлина отвътре

Привет, Откровенци!
След кратка пролетна ваканция, отново сме на поетичната сцена, заедно с новото Предизвикателство, победителката в предходния конкурс - pastirkanaswetulki и темата, която Мария е избрала за вас.
"Приятели, искам да ви запозная с някои данни от живота на една забележителна жена, влязла в списъка на стоте най-велики мислители на двайсти век. Това е швейцарския психиатър д-р Елизабет Кюблер-Рос (1926-2004), родена в Цюрих. По време на войната тя е студентка по медицина. След дипломирането си отива в САЩ и работи в болниците на Чикаго, Ню Йорк и Колорадо. Авторка е на 24 книги, преведени на 36 езика, но най-голяма популярност й носи книгата "За смъртта и умирането", която става много бързо бестселър. В тази епохална книга тя за първи път дефинира петте етапа на скърбенето, през което минава човек. Дарява утеха на милиони хора, като най-големият й професионален завет е човечната грижа и важността на безусловната любов. Обучава над 120 000 социални работници, разкрива верига от хосписи за грижа на болни и самотни хора. Делото й продължават стотици организации по цял свят, включително и фондацията, носеща нейното име. Вярвам, че вече няма да се учудите, защо съм избрала като тема на новото предизвикателство мисъл от д-р Рос: ХОРАТА СА КАТО ПРОЗОРЦИ ОТ СТЪКЛЕНА МОЗАЙКА - ИСТИНСКАТА ИМ КРАСОТА МОЖЕ ДА БЪДЕ ВИДЯНА, САМО КОГАТО ИМА СВЕТЛИНА ОТВЪТРЕ! Надявам се, че темата няма да ви затрудни, защото ние, поетите, познаваме тази светлина! Желая ви успешно перо!"
Успех и от мен!
Общи условия за Предизвикателствата:
  1. Произведенията не трябва да са публикувани досега в сайта.
  2. Произведенията трябва да отговарят на общите изисквания в правилника на сайта, като първо се одобряват от редактор, който ги публикува, както всяка стандартна творба.
  3. Предизвикателството се създава от модератор, който отговаря за популяризиранто му и спазване на реда. Модераторът има право да декласира произведение, ако то не отговаря на изискванията на предизвикателството. Декласираното произведение остава публикувано в съответната категория в сайта, но извън конкурса.
  4. След крайното класиране, победителят се награждава с почетна грамота. Победител се излъчва при минимум пет участника в предизвикателството. Основният критерий е класирането, но екипът ни си запазва правото за определяне на победител, както и за неиздаване на грамота при ниско качество на произведенията.
  5. Задаващият темата няма право да участва.
Поезия
30 април 2021 г. в 12:00 ч.
25 май 2021 г. в 20:00 ч.
30 май 2021 г. в 20:00 ч.
toxin (Таня Донова)
Веднага след одобрение
3
Всички регистрирани
3
Брой гласове
Приключил

Още Предизвикателства »



Класация
24 резултата
На хълбок легна люлякова нощ и
зефир поле небесно набразди.
Луната, като куче вън се пощи –
на паша води хиляди звезди.
И вятърът ги сбира, до премала. ...
  1536  23 
2 място (15  38.5%) Венец за баща
Не казах сбогом. Знаеш, че не можех.
С очи ми даде знак и замълча.
Неземната си сила ми предложи–
в най- свидното ми кътче оживя.
Научи ме с годините да помня, ...
  712  26 
Очите са прозорец на душата -
истината казват за сърцата.
Когато двама слети са в едно
потъват заедно в житейското хоро.
Не спират сърцата за обич да мечтаят ...
  1637  13 
4 място (12  37.5%) Степенувано по важност
Кое е важното? Костюм, цилиндър, фрак
и малка черна рокля с гръб открит?
Че дрехите уви, са ключов знак,
да те пропуснат през заключени врати.
Кое е важното? Роднина с ранг висок ...
  791  10 
5 място (11  21.6%) Да видим светлината
Изправени...
по-често пред дилеми,
пред трудности
погълнали страстта.
Забравяме за ...
  846  15 
6 място (8  19.6%) Прощавате ли, хора
Прощавате ли грехове човешки,
прощавате ли подлост и лъжи?
Облечени сме в скъпите си дрешки,
а мислим ли за своите души?
Прощавате ли хорските обиди, ...
  1102  16 
7 място (6  19.4%) Бури и вихрушки
Планини високи да прелитам,
реки и морета да попитам –
как живот щастлив с ръка да хвана
и жена желана аз да стана.
Съдба поспри! Желая придобивки. ...
  671 
8 място (5  17.3%) На мама
Прозорците ти светят с нежен пламък,
отвътре светлината ти блести,
сърцето от фотони пие само
най-чистите си предани мечти.
Сияние си, арфа си лъчиста, ...
  624  10 
9 място (5  15.2%) Мимолетност
МИМОЛЕТНОСТ
на Яна
Светъл ден изгря
след дълга нощ!
В мен трепти ...
  731 
10 място (5  17.9%) Нашият свят
Никой нашият свят не може да вземе,
и да иска дори.
Той за всеки от нас е вълшебна вселена,
с непрозрачни стени.
Често влизаме в него напълно различни, ...
  1002  10 
Живяла нявга някъде далече
Мома красива като самодива.
Ръката искали й сто ергени вече
Толкоз' дивно тя била красива.
От ни един тя нищо не приела. ...
  693  14 
12 място (4  25.0%) Дядо Добри
На Светеца от с. Байлово
Като притча[1] може да звучи,
но чувам още как ечи:
Дядо Добри - доброта!
В душата - светлина! ...
  460 
13 място (3  13.7%) Две очи
Две очи, две врати към душата,
изтерзана, самотна и тъжна,
изгорена отвън от съдбата,
но отвътре останала нежна.
Две очи, от тъга насълзени, ...
  560 
14 място (2  18.2%) Разлистена светлина
Когато се разлисти светлината
отвътре, сред лъчите си цъфти
и ражда се любов, щастливо слята
с най-смелите си предани мечти.
Когато през прозореца поглежда ...
  393 
15 място (2  11.2%) На майка ми
Сред толкоз редове от мен написани
за верните-неверните мъже,
за мойте дни, май в черен час орисани
за теб-престъпно малко редове.
И все забравях аз таз стара истина, ...
  939 
16 място (2  7.2%) Душата ми като стъкло
Душата ми стъкло е, и прозрачна
до болката на бялото в снега
парче от лед, унесено в мечта
и плуваща в море от синева
Но вдишва утрото, зората ...
  1222 
17 място (1  9.1%) Души кристални
В планината висока погубена е топла мома.
Стои тя в малка захлупена къща, омаяна от своите мисли и топлина, гледа към една малка искра, тъкмо, изгряваща от дупката на единствената кристална стена.
Всяка искрица отразява се в ъглите на тази стена и омагьосва нейната крехка, самозабравила се , свита , ...
  873 
18 място (1  4.6%) В душата
В душата-
прилив от лазурно синьо
пясъчните замъци руши.
Безвремието
хвърля мрежите си ...
  861 
19 място (1  3.8%) Когато губим
Понякога губил си или имал си всичко.
А себе си дали погуби.
Колко остана ти мъничко.
Когато си губещ и душата ли изгуби.
Пречупи ли я кажи!? ...
  521 
20 място (0 ) Разказвачи
Разказвачи
От неразгаданото, недостижимото
отломки в пясъчни часовници събирам.
Притчите, историите, сказанията
на ронливото небе и донесения прилив, ...
  905 
Ти, мое
криво огледало,
така жално и несретно,
от кристали не, от чувства-
объркани, разпилени, крият се те ...
  426 
Понякога безкрайно всичко ти се види,
очи не можеш да затвориш ти и глътка въздух да поемеш с дълбоко отворените ти очи.
Чудиш се дали пътят е пред теб и направо трябва да вървиш.
Сърцето ти е сякаш кротко безутешно, но в душата твоя вътре огънче гори.
Гори, прогаря и слънцата в небесата ярко със св ...
  715 
23 място (0 ) Стоплено сърце
За миг в огледало от кристали, човек
поглежда, очите спира върху своето
лице, и вижда преобразенaта си същност.
Тъгува, че времето е бързотечно, никой не може да го спре.
Оставило е спомени красиви, разцъфнали във него цветове. ...
  678 
24 място (0 ) Човек да си
Красив ли е човекът, може би ще се запиташ?
Защо ли толкова е важна таз изкрица в същността?
Хората човечни са, понякога и зли, но всички си приличат, защото имат си мечти.
Човек е той човек със всеки. Но защо му трябва на човек да бъде всеки?
Личността е резултат от човешко възпитание или огледало ...
  641 
Предложения
: ??:??