Предизвикателство (Конкурс):

Хората са като прозорци от стъклена мозайка - истинската им красота може да бъде видяна, само когато има светлина отвътре

Приключил
Детайли на предизвикателството
Категория Поезия
Начало 30 април 2021 г. в 12:00
Краен срок за участие 25 май 2021 г. в 20:00
Край на гласуването 30 май 2021 г. в 20:00
Максимален брой произведения от автор 3
Кой може да гласува Всички регистрирани
За колко произведения може да се гласува 3
Кога да се публикуват произведенията Веднага след одобрение
Класиране по Брой гласове

Класация
24 резултата
1 място (19  28.0%)

Когато се събудиш, ще е късно

На хълбок легна люлякова нощ и
зефир поле небесно набразди.
Луната, като куче вън се пощи –
на паша води хиляди звезди.
И вятърът ги сбира, до премала. ...
2.5K 7 21
2 място (15  38.5%)

Венец за баща

Не казах сбогом. Знаеш, че не можех.
С очи ми даде знак и замълча.
Неземната си сила ми предложи–
в най- свидното ми кътче оживя.
Научи ме с годините да помня, ...
1.3K 6 26
3 място (13  34.3%)

Очите са прозорец на душата

Очите са прозорец на душата -
истината казват за сърцата.
Когато двама слети са в едно
потъват заедно в житейското хоро.
Не спират сърцата за обич да мечтаят ...
2.5K 6 13
4 място (12  37.5%)

Степенувано по важност

Кое е важното? Костюм, цилиндър, фрак
и малка черна рокля с гръб открит?
Че дрехите уви, са ключов знак,
да те пропуснат през заключени врати.
Кое е важното? Роднина с ранг висок ...
1.4K 7 10
5 място (11  21.6%)

Да видим светлината

Изправени...
по-често пред дилеми,
пред трудности
погълнали страстта.
Забравяме за ...
1.4K 2 15
6 място (8  19.6%)

Прощавате ли, хора

Прощавате ли грехове човешки,
прощавате ли подлост и лъжи?
Облечени сме в скъпите си дрешки,
а мислим ли за своите души?
Прощавате ли хорските обиди, ...
2K 6 16
7 място (6  19.4%)

Бури и вихрушки

Планини високи да прелитам,
реки и морета да попитам –
как живот щастлив с ръка да хвана
и жена желана аз да стана.
Съдба поспри! Желая придобивки. ...
1.3K 4 7
8 място (5  17.3%)

На мама

Прозорците ти светят с нежен пламък,
отвътре светлината ти блести,
сърцето от фотони пие само
най-чистите си предани мечти.
Сияние си, арфа си лъчиста, ...
1.1K 4 10
10 място (5  17.9%)

Нашият свят

Никой нашият свят не може да вземе,
и да иска дори.
Той за всеки от нас е вълшебна вселена,
с непрозрачни стени.
Често влизаме в него напълно различни, ...
1.8K 1 10
11 място (4  10.6%)

Каквото искаш, няма да го биде

Живяла нявга някъде далече
Мома красива като самодива.
Ръката искали й сто ергени вече
Толкоз' дивно тя била красива.
От ни един тя нищо не приела. ...
1.3K 4 14
12 място (4  25.0%)

Дядо Добри

На Светеца от с. Байлово
Като притча[1] може да звучи,
но чувам още как ечи:
Дядо Добри - доброта!
В душата - светлина! ...
1K 4
13 място (3  13.7%)

Две очи

Две очи, две врати към душата,
изтерзана, самотна и тъжна,
изгорена отвън от съдбата,
но отвътре останала нежна.
Две очи, от тъга насълзени, ...
1.1K 2 7
14 място (2  18.2%)

Разлистена светлина

Когато се разлисти светлината
отвътре, сред лъчите си цъфти
и ражда се любов, щастливо слята
с най-смелите си предани мечти.
Когато през прозореца поглежда ...
926 3 6
15 място (2  11.2%)

На майка ми

Сред толкоз редове от мен написани
за верните-неверните мъже,
за мойте дни, май в черен час орисани
за теб-престъпно малко редове.
И все забравях аз таз стара истина, ...
1.7K 4 9
16 място (2  7.2%)

Душата ми като стъкло

Душата ми стъкло е, и прозрачна
до болката на бялото в снега
парче от лед, унесено в мечта
и плуваща в море от синева
Но вдишва утрото, зората ...
2.2K 1 5
17 място (1  9.1%)

Души кристални

В планината висока погубена е топла мома.
Стои тя в малка захлупена къща, омаяна от своите мисли и топлина, гледа към една малка искра, тъкмо, изгряваща от дупката на единствената кристална стена.
Всяка искрица отразява се в ъглите на тази стена и омагьосва нейната крехка, самозабравила се , свита , ...
1.6K 2
19 място (1  3.8%)

Когато губим

Понякога губил си или имал си всичко.
А себе си дали погуби.
Колко остана ти мъничко.
Когато си губещ и душата ли изгуби.
Пречупи ли я кажи!? ...
1.1K 3
20 място (0 )

Разказвачи

Разказвачи
От неразгаданото, недостижимото
отломки в пясъчни часовници събирам.
Притчите, историите, сказанията
на ронливото небе и донесения прилив, ...
1.7K 2 1
21 място (0 )

Огледало от чувства

Ти, мое
криво огледало,
така жално и несретно,
от кристали не, от чувства-
объркани, разпилени, крият се те ...
1K 1 3
22 място (0 )

Върви напред, назаде не поглеждай

Понякога безкрайно всичко ти се види,
очи не можеш да затвориш ти и глътка въздух да поемеш с дълбоко отворените ти очи.
Чудиш се дали пътят е пред теб и направо трябва да вървиш.
Сърцето ти е сякаш кротко безутешно, но в душата твоя вътре огънче гори.
Гори, прогаря и слънцата в небесата ярко със св ...
1.5K 1
23 място (0 )

Стоплено сърце

За миг в огледало от кристали, човек
поглежда, очите спира върху своето
лице, и вижда преобразенaта си същност.
Тъгува, че времето е бързотечно, никой не може да го спре.
Оставило е спомени красиви, разцъфнали във него цветове. ...
1.3K
24 място (0 )

Човек да си

Красив ли е човекът, може би ще се запиташ?
Защо ли толкова е важна таз изкрица в същността?
Хората човечни са, понякога и зли, но всички си приличат, защото имат си мечти.
Човек е той човек със всеки. Но защо му трябва на човек да бъде всеки?
Личността е резултат от човешко възпитание или огледало ...
1.2K