Нашият влак
Нашият влак
Минава гара подир гара,
на някоя - спомена остава,
но бърза той, напред отива
и миналото ни закрива.
А влака бърза, не прощава
и пак така назад остава,
животът наш, изтича вече
и влака бърза надалече...
А релсите, натам, напред,
проточени във своя ред,
очакват влака да ги стигне,
надеждата да ги постигне.
Какво е туй? Любов гореща?
Не зная аз - Ти си насреща!
В очакване за нещо ново?
Кога ли Ти ще си готова?...
Едва ли аз ще разбера
какво очакваш Ти сега?...
Какво ли трябва да се случи?...
Животът ни е някак скучен...
Минава, бързо заминава,
тоз влак не изостава,
не чака Ние да пристигнем...
Кога ли Ние ще го стигнем...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вал Герх Всички права запазени
