11.05.2014 г., 10:55

Нашият влак

1.1K 0 5

Нашият влак

 

Минава гара подир гара,

на някоя - спомена остава,

но бърза той, напред отива

и миналото ни закрива.

 

А влака бърза, не прощава

и пак така назад остава,

животът наш, изтича вече

и влака бърза надалече...

 

А релсите, натам, напред,

проточени във своя ред,

очакват влака да ги стигне,

надеждата да ги постигне.

 

Какво е туй? Любов гореща?

Не зная аз - Ти си насреща!

В очакване за нещо ново?

Кога ли Ти ще си готова?...

 

Едва ли аз ще разбера

какво очакваш Ти сега?...

Какво ли трябва да се случи?...

Животът ни е някак скучен...

 

Минава, бързо заминава,

тоз влак не изостава,

не чака Ние да пристигнем...

Кога ли Ние ще го стигнем...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вал Герх Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...