Valgerh1 (Вал Герх) Valgerh1 (Вал Герх)
3 171
11 may 2014, 10:55

Нашият влак

1.1K 0 5

Нашият влак

 

Минава гара подир гара,

на някоя - спомена остава,

но бърза той, напред отива

и миналото ни закрива.

 

А влака бърза, не прощава

и пак така назад остава,

животът наш, изтича вече

и влака бърза надалече...

 

А релсите, натам, напред,

проточени във своя ред,

очакват влака да ги стигне,

надеждата да ги постигне.

 

Какво е туй? Любов гореща?

Не зная аз - Ти си насреща!

В очакване за нещо ново?

Кога ли Ти ще си готова?...

 

Едва ли аз ще разбера

какво очакваш Ти сега?...

Какво ли трябва да се случи?...

Животът ни е някак скучен...

 

Минава, бързо заминава,

тоз влак не изостава,

не чака Ние да пристигнем...

Кога ли Ние ще го стигнем...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вал Герх Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0