May 11, 2014, 10:55 AM

Нашият влак

  Poetry » Love
1.1K 0 5

Нашият влак

 

Минава гара подир гара,

на някоя - спомена остава,

но бърза той, напред отива

и миналото ни закрива.

 

А влака бърза, не прощава

и пак така назад остава,

животът наш, изтича вече

и влака бърза надалече...

 

А релсите, натам, напред,

проточени във своя ред,

очакват влака да ги стигне,

надеждата да ги постигне.

 

Какво е туй? Любов гореща?

Не зная аз - Ти си насреща!

В очакване за нещо ново?

Кога ли Ти ще си готова?...

 

Едва ли аз ще разбера

какво очакваш Ти сега?...

Какво ли трябва да се случи?...

Животът ни е някак скучен...

 

Минава, бързо заминава,

тоз влак не изостава,

не чака Ние да пристигнем...

Кога ли Ние ще го стигнем...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вал Герх All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...