Нашият влак
Нашият влак
Минава гара подир гара,
на някоя - спомена остава,
но бърза той, напред отива
и миналото ни закрива.
А влака бърза, не прощава
и пак така назад остава,
животът наш, изтича вече
и влака бърза надалече...
А релсите, натам, напред,
проточени във своя ред,
очакват влака да ги стигне,
надеждата да ги постигне.
Какво е туй? Любов гореща?
Не зная аз - Ти си насреща!
В очакване за нещо ново?
Кога ли Ти ще си готова?...
Едва ли аз ще разбера
какво очакваш Ти сега?...
Какво ли трябва да се случи?...
Животът ни е някак скучен...
Минава, бързо заминава,
тоз влак не изостава,
не чака Ние да пристигнем...
Кога ли Ние ще го стигнем...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Вал Герх Все права защищены
