Насипни мечти
Всяка моя снимка е тъжна... и всяка моя душа е износена...
Постоянно мисля за мислите и те ме връщат в живота, където
не смея да избера любовта и съм само тъжна част от тъмнината,
където сърцето ми е отдавна изтрито и не вярвам... на себе си даже...
И сякаш цял живот се взираме в екрани,
цял живот очакваме любов,
и цял живот живота ни предава,
предадени... а мислим за доброто...
И взимаме мечтите си насипно,
борбата си отлагаме напразно.
Животът ни не стига за обичане
и думите не стигат за съдбата.
Когато силни сме, изглеждаме слабаци,
когато мислим, сякаш сме без дъно.
Не осъзнаваме, че чудесата
се случват някак в промеждутък...
И всичко дадено - не могат да го вземат.
И няма никога да е отнето.
Но губим любовта и губим себе си,
не се завръща миналото време.
Душата ми е лирика без думи,
звучи така ужасно, гневно в този миг...
А в следващия се прокрадва между пръстите ти...
И не мога да напусна този ад и не мога да избягам от съня...
Като гъсеница след тежката метаморфоза,
само че не станах пеперуда...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивона Иванова Всички права запазени
