Samadhi (Гюлсер Мазлум)
242 643
19.04.2016 г., 20:44 ч.  

Насладата споделена 

  Поезия » Бели стихове
829 2 4

 

Неземно земен си.

Да те докосна с поглед

понякога не смея.

Душата ти, уж жилава, 

но стъклена, чуплива, 

от слово за порива си

дрехи нови си ушива.

 

Разсъбличане с жал

или със сляпа  сила,

знам, би  я доубила!

Шансът единствен е

съюз с духа ти вихрен.

В сто хиляди милиарда

клетки твои в този миг

той шеметно бушува.

В ядрата им в слънца

нови в сияние изригва.

 

Дух в тленно тяло!

 

Защо ли Вечността

се рее в насладата

споделена само ?!

 

В прегръдка се завръща 

Духът,

в прегръдка силна,

към своето начало.

Гравитацията?! 

Преодоляна с гушване,

с гушване

под парещото рамо.

 

 

Да те докосна?!

Не!

Толкова съм земна!

Безбожно земна!

Бях неземна.

Преди нашето начало.

 

Самадхи

© Гюлсер Мазлум Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Уау!Толкова изповядана обич!Същата наслада, като ли чета Омар Хаям!Поздрави и пожелания за още!
  • Красотата и мъдростта са проява на усета за мяра, а тя най-трудно може да бъде доловена и реализирина в опитите ни за приземяване на духа или в одухотворяване на земното. Трудна работа! - мисля. Благодара ви за коментарите, господа!
  • Бъди земна пожелавам ти го!
  • Красиво стихо!
Предложения
: ??:??