Насладата споделена
Неземно земен си.
Да те докосна с поглед
понякога не смея.
Душата ти, уж жилава,
но стъклена, чуплива,
от слово за порива си
дрехи нови си ушива.
Разсъбличане с жал
или със сляпа сила,
знам, би я доубила!
Шансът единствен е
съюз с духа ти вихрен.
В сто хиляди милиарда
клетки твои в този миг
той шеметно бушува.
В ядрата им в слънца
нови в сияние изригва.
Дух в тленно тяло!
Защо ли Вечността
се рее в насладата
споделена само ?!
В прегръдка се завръща
Духът,
в прегръдка силна,
към своето начало.
Гравитацията?!
Преодоляна с гушване,
с гушване
под парещото рамо.
Да те докосна?!
Не!
Толкова съм земна!
Безбожно земна!
Бях неземна.
Преди нашето начало.
Самадхи
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гюлсер Мазлум Всички права запазени
