Наследство
- Най-близката звезда е тъй голяма –
върви! И всеки облак ще отстъпи!
- Но как? Та там е Кумовата слама
и въздухът е дяволски безпътен,
а аз съм тежка. В синьото ще грохна –
бездънни са светлинните му гроти!
- Върви! Сега мигът е високосен
и случва се на четири живота!
- Но времето нали ще ме изтрие?
Свещиците са кратки катедрали.
- Не знаеш ли, че всяка златна диря
е спомен, от една звезда запален?
Звездите имат корени могъщи –
угаснат ли, остават цяла вечност…
- Но аз си искам мъничката къща
и хляба, който баба ми изпече,
и слънцето, което тук прилича
на пукнато зърно от хлебно жито.
И искам тук, отдолу, да обичам,
където са мънистени звездите.
- Но там ще бъдеш новородно цяла.
Криле ще имаш, бури ще разсичаш!
- Аз знам, че и в пръстта разцъфва бяла
звездата на градинското кокиче.
И даже да е пръстено сърцето,
дъха си все на глътки да поема,
то цял живот износва за небето
наследство от една звезда строшена.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петя Цонева Всички права запазени
