Наследство
- Най-близката звезда е тъй голяма –
върви! И всеки облак ще отстъпи!
- Но как? Та там е Кумовата слама
и въздухът е дяволски безпътен,
а аз съм тежка. В синьото ще грохна –
бездънни са светлинните му гроти!
- Върви! Сега мигът е високосен
и случва се на четири живота!
- Но времето нали ще ме изтрие?
Свещиците са кратки катедрали.
- Не знаеш ли, че всяка златна диря
е спомен, от една звезда запален?
Звездите имат корени могъщи –
угаснат ли, остават цяла вечност…
- Но аз си искам мъничката къща
и хляба, който баба ми изпече,
и слънцето, което тук прилича
на пукнато зърно от хлебно жито.
И искам тук, отдолу, да обичам,
където са мънистени звездите.
- Но там ще бъдеш новородно цяла.
Криле ще имаш, бури ще разсичаш!
- Аз знам, че и в пръстта разцъфва бяла
звездата на градинското кокиче.
И даже да е пръстено сърцето,
дъха си все на глътки да поема,
то цял живот износва за небето
наследство от една звезда строшена.
© Петя Цонева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Хубаво е!
-
Харесах! Пишеш оригинално и красиво. Определено се радвам че те открих!
-
Много ми харесва начина ти на изразяване и смисъла, който влагаш, толкова е многопластово, такова невероятно удоволствие за ума и душата. Благодаря！
-
И аз благодаря - такива разговори наистина са полезни.
-
Благодаря. Много съм доволен от обяснението - все пак има различни тълкувания и това на автора е автентичното.
-
Беззичен, благодаря и за оценката, и за критиката. Обяснявам част от закодирания език на стиха - светлинните гроти - пещери, са звездите, в които може да потънеш (ако поетически скитосваш из лирическото небе). Колкото до кратките катедрали - краткостта, наистина, е белег на времето, не на пространството. В случая обаче, с образа на катедралата означавам и трайност във времето. Тоест, в космически мащаб, звездите могат да бъдат и свещици, които гаснат. Трябва ми точно тази двузначна призма на монументалното и ефимерното, защото съпоставям света "долу" с този "горе" и твърдя, че и горният е уязвим като долния. Колкото до прилагателното "мънистен", то си съществува - например " мънистена огърлица", съвсем не е измислено и нагласено. Надявам се, че съм внесла известна яснота, но, честно казано, мисля, че поезията трудно работи по часовников механизъм. Поне моята. Благодаря!
-
Стихотворението е добро, има наистина известен философски заряд, което е много положително.
Но верен на природата си да казвам каквото мисля, ще споделя, че не ми харесаха следните неща: 1. Думата "гроти", вероятно в смисъл на "пещери", да не би да е използвана само за да се получи ритъмът, ако е така, е малко самоцелно - какво е "светлинни пещери", даже и във филофски смисъл - проясняване на съзнание, или... 2. "кратки катедрали" не го намирам за уместно, освен ако има известно само на автора закодирано значение. 3. И една много често срещана (категорично грешка) в "Откровения" грешка - "изковаване" на думи, най-често прилагателни от съществителни, например "мънистени" от мъниста (не звучи добре). Това е могъл да си го позволи Смирненски, но той има страхотна мярка и чувство: кое, къде и как...
Все пак, още един път казвам, това стохотворение наистина ми харесва, за да не остане впечатление, че има само критика. -
Не грохвай в синьото, то е за полети.
Браво! -
Благодаря, че се отбихте тук!
-
Получих своя дял от Наследството. Благодаря! Поздравления!
-
Вселени са са стиховете ти, Петра!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
